История
          Първите чехи и словаци идват в България още по време на 500-годишното османско робство. През 1844г. Г-жа Хитевова, по баща Ираскова, идва да работи като учител в Карлово и Калофер и става разпространител на чешката култура в България. След това д-р Константин Иречек – внук на Павел Йозеф Сафарика, работи като зам. министър на образованието, а по-късно и като министър на образованието в България, полагайки организационните основи на цялото българско образование.
          След освобождението през 1878г., започват да пристигат учители, инженери, хора на изкуството, археолози, търговци, занаятчии, музиканти. Нашите сънародници работят успешно в страната при обновяването и развитието на младата и нова България: инженерите строят мостове, ж.п. линии, гари, промишлени заводи и някои забележителни сгради.
           В българските земи зазвучава чешка музика. По онова време всички са военни музиканти. Чехите, които със своите творби излизат от традициите на българската народна песен, се записват в историята на българската музика.
          Най-почетната част от преселниците са земеделци, занаятчии и др. Занаятчиите се заселват в промишлената част на София, а земеделците – в северна България.

   Първи крачки на организирания живот на земляците

          В това тежко време на зараждащата се нова държава чехите и словаците в София наброяват 100. В този период започват да се делят на дребни предприемачи и занаятчии, но нямат място за събиране. Така сънародниците ни са принудени да се събират с австрийската група и групата на промишлениците, които си организират веселби у Прошек.
     Животът си тече и през 80-те години на XIX в. се стига до основаването на „Славянска беседа”, където чехи и словаци си уплътняват свободното време; възниква сдружение на жените наричано „Кръжок на госпожи и момичета с чешки произход” и така са положени първите стъпки на организацията на нашите земляци в София.
          През 1892г. излиза разпореждане и призив за обединяването на всички чехи и словаци в една общност без оглед на социалното положение с цел премахване на досегашното разделение. Десетина земляци откликват на този призив и приготвят конкретни предложения и програми на новото сдружение. То има за главна цел да повиши образованието на членовете живеещи в София. За постигането й трябва да послужат книгите, лекциите, клубните забави и екскурзиите. Активен член може да стане всеки чех или словак навършил 18 години, писмено одобрен от ръководството.
          Програмата на клуба е изработена на 14 септември 1892г. И така се стига до основаването на просветно-забавен клуб „Чех” в София, а на другия ден се провежда годишно събрание, което за първи председател избира Ян Дубраву. На отчетното събрание участват 12 члена и до края на годината новооснования клуб има вече 67 члена, а на първото годишно-отчетно събрание през 1893 присъстват 42 члена.
          Първите стъпки на клуба са тежки, тъй като в началото сънародниците ни не разполагат с никакви финансови средства. Събират се такива, които са вложени в банка за всеки случай, ако в София бъде отворено чешко училище.
          Общността започва да разширява своята дейност. Възникват музикално-певчески театрален кръжок и училищна комисия. От 1894г. за членове се приемат чехи и словаци, живеещи извън София и в клуба започват да се появяват възможности за подпомагане на бедни сънародници. След година възниква ръководство на училищната комисия под наименованието „Чешка училищна общност”, чийто член е и проф. Иван Мърквичка. Основано е спортното движение „Сокол”.
          На извънредното годишно-отчетно събрание 1896г. се обсъжда въпроса клубът да стане и политически и да бъде преименуван. Това предложение, разбира се, не е прието, в резултат на различни лични интереси. За това през 1903г. на годишно-отчетното събрание се стига до това, че сдружението трябва да се съживи с приемането на чешки работници от София и България, следващи в Чехия. С това се стига до промяна на клубните правила и член може да стане всеки чех или словак, ако е одобрен от ръководството.
          В новото столетие клуба стъпва с нови сили като разширява своята културна дейност и през 1912г. идва мисълта за закупуване на имот за строителство на сграда-дом като се учреди фонд за закупуване на чешка сграда в София. В годините на криза през Първата световна война дейността не спира. През есента на 1915г. се стига до ново разделение на 2 лагера – славянофоби и астрофили, предизвикано от различията във вижданията за Австро-Унгария.
          С включването на България в Първата световна война дейността на сдружение „Чех” е забранена, поради това, че част от неговите членове пеят песни срещу Австро-Унгарската монархия.
          През 1918г., когато се засилва дейността на чешката държава се пробужда и нашата колония за по-нататъшна дейност. В София се учредява сдружение „Чехословашки народен съвет” и в него са избрани представители на клуб „Чех”. Чехословашкото народно събрание запознава българските институции с все още актуалната идея за учредяване на чешко училище. През 1919г. е издадено нареждане към чехите, които имат деца, да ги запишат да посещават чешки подготвителни часове, където ще се изучава писане, четене, география.
          По-късно председател на клуба става проф. Мърквичка и излиза първи брой на двуседмичния вестник „Чехословашки обзор”, който е написан на чешки и български. През 1921г. е ознаменувано обединението на сънародниците ни и в дните 4-6 март в София е свикан Първият конгрес на чехите и словаците в България. През същата година децата изучават чешки и в България пристига първият учител Йозеф Суханек.
          През 1924г. е проведена голяма агитация за построяването на дом и през пролетта на същата година е дадено предложение да се образува строително сдружение в София. Неговата цел е намирането и закупуването на подходяща сграда като в нея ще бъде разположено и училището. През това време клубът разполага с 450 хиляди лева и е трябвало да бъдат осигурени още около милион лева. За това е решено по време на коледните празници и цялата следваща седмица сънародниците ни да направят лична агитация за училището. Агитиращите двойки проявяват дейността си не само в София, но и в цялата страна. Успешната акция им носи 85 хиляди лв.
          Строителното сдружение заработва усилено за реализиране на така започнатото дело. Първото отчетно събрание на строителното сдружение, носещо името „Чехословашки народен дом” е проведено на 16 юни 1924г. като всички членове одобряват основаването му. На 18 юни е взето решение за закупуване на дома на г-жа Анкова на ул. „Кракра” 15 за 2,1 милиона лева.
          С това действие дълголетните усилия на чехословашката колония в България се увенчават с успех и на 7-ми септември се осъществява официалното тържествено отваряне на чехословашкото училище в София. На 33-то годишно - отчетно събрание на сдружение „Чех”, проведено през 1925г., е дадено предложение сдружението да се обедини с „Чехословашкия народен дом” с приемането на резолюция. Предложението е прието и с това е затворена 33-годишната история на сдружение „Чех”, което през цялото време на своята дейност се старае за по-добро бъдеще за нашата чехословашка колония в София и цяла България.

     Земляческият живот в собствена сграда (1925-1938)

          След ремонт и преустройство на 25 октомври 1925г. се стига до тържествено откриване на първия собствен център на чехите и словаците в българско-чехословашкия народен дом, носещ името на първия президент на Чехословашката република Томаш Гарик Масарик.
           Съвместният живот на нашите земляци в София след изграждането на собствения център е доста богат и пъстър. Това изисква преустройството на театралната зала и физкултурния салон като неговият основен камък е положен през 1929г. Архитектурните планове са изготвени от сънародника арх. Томаш Дробил. Просторните помещения на дома създават условия за провеждане на много приятелски славянски вечери, отпразнуване на годишнини на изтъкнати държавници, творци и учени.
           В културните програми звучи чешка музика. На тези културни програми се проявява и театралният кръжок, който за едно десетилетие изиграва редица театрални творби. Постановките са избирани според успеха им в домашна среда.
          Забележителна страница от дейността на театралния кръжок на сънародниците в София е и кукленият театър. През 1903г. от клуб „Чех” е закупен куклен театър, който е представен пред клуба на 14 април 1904г. с постановката Олдрих и Божена. Смисълът на тези клубове е в това, че децата на сънародниците се учат от него на правилен говор.
          През този период чехословашкият народен дом „Т. Г. Масарик” и неговите филиали в Горна Оряховица, Горна Митрополия, Войводино, Подем и Бръшлянци е над 2000 човека.
           Земляческият клуб в София обръща особено внимание на духовното сближаване с родината. Още в първите години от своето съществуване се получават списания – Светозор, Златна Прага, Беседи с хора, Палечко, Лумир, Далибор, Цветя, Забавни страници и др. В областта на науката – Час словашки погледи, Пилзенски обзор, Власт, Народни новини. През 1894 клубът разполага с над 500 издания, а днес те са над 8000 издания, измежду които и красиви детски книги като това е най-голямата библиотека на чехословашки книги и списания в цяла България.
           През 1938г. голяма група от клуба участва в турне до Чехословакия. При това турне мъжете и жените на спортен клуб „Сокол” участват на среща със Соколите в Чехословакия. Децата от българския клуб, които са членове на „Сокол” са настанени в летни лагери. Под въздействието на младежта от Чехословакия през 1938г. е основан Съюз на чехословашката младеж, който от лятото на 1938 до 1946 изиграва важна роля за поддържане на съзнанието на сънародническата младеж. Сбирките на младежите се провеждат два пъти седмично за по 2 часа. Първият час задължително се отделя за диктовки по чешки език, а вторият – за дискусии и подготовка на различни културни мероприятия. Тази младежка група играе и в театрални постановки. Редовно се провеждат беседи с рецитали с музикален съпровод. Всяка неделя за членовете на клуба се организират танцови забави. Младежта от „Сокол” е активен участник при организиране на общи мероприятия, игри и излети. През целия си период на съществуване Соколовци наброяват 20-22 члена. От редиците на сънародническата младеж израстват много функционери, които по-късно участват в ръководството на сънароднически клуб. Един от тях е и Мирослав Пршибил, който през 1952г. е избран за председател и тази функция изпълнява до 2007г.

     Годините през време на войната (1938-1945)

           Настъпването на фашистка Германия през лятото на 1938 и 1939 г. на територията на Чехословакия е следено с напрежение и страх от чехословашката колония в България. Театралният кръжок подготвя постановка по Чапек, но нейното провеждане е отложено поради мобилизацията в Чехословакия на 23 септември 1938г, а на 26 септември за Чехословакия заминават 14 члена от клуба.
          Периодът по време на Втората световна война се отразява и върху живота на сънародниците в клуба. Въпреки, че клубът официално не е закрит, неговата дейност е забранена.
          Сънародниците се събират по домовете си обсъждайки военното положение и дейността си след войната.

     Животът в сънародническия клуб в най-ново време (1945-2002)

           На 09.09.1944г. завършват мъките на българския народ през Втората световна война. Още същия ден няколко земляци се събират за първото си събрание за изготвяне на нова програма, със следните точки:
  1. Да се положат всички усилия, за да могат българските учреждения да признаят ръководството на клуба като представителство на Чехословакия и да дадат разрешение за издаване на документи на чехословашки граждани;
  2. Да поддържат контакти със сънародници из цяла България и да им се дава информация за по-нататъшните действия на клуба;
  3. Да установи контакти с чешкото правителство и посолство и да изиска инструкции за по-нататъшна дейност;
  4. Да организира заминаването на чехословашки доброволци в чехословашката армия;
  5. Да провежда сбирки между сънародниците за подпомагане със средства на семействата на доброволците.
          След 14 дни ръководството на клуба е признато от българското правителство, а на 14.09.1944г. и от чехословашкото правителство.
          Периодът 1948-1950г. е най-тъжният от живота на сънародниците. Повечето от тях реагират на призива на чехословашкото правителство и в рамките на реемиграцията се връщат в родината. Над 2000 сънародници от София, Г. Оряховица, Г. Митрополия, Подем, Войвода и Бръшлянци напускат България.
          Оредяват редиците на сънародническите функционери, сменя се структурата на членската маса и се налага да се смени подхода към решаване на различните сънароднически проблеми според новата действителност в родината.
            Знаменито събитие в дейността на Чехословашкия народен дом е 22-то годишно-отчетно събрание провело се на 23 юни 1951г. На него се приемат нови правила и земляческият клуб е преименуван на Чехословашки клуб в България. Новите правила довеждат до нова клубна организация, целяща да намери и да обедини останалата част от сънародниците в София, като ги информира за събитията в родината им, за проблемите, които своевременно решават Чехословакия и България, да им припомни историческите връзки и традиции в българо-чешките отношения.
           При изпълнение на своите задължения Чехословашкият клуб развива разностранна дейност. Въведено е редовно прожектиране на чехословашки филми, организират се беседи и лекции по повод юбилейни събития в дейността на нашите народи, за живота и делото на забележителни събития от общия културен живот. През 1998 в клуба е пусната сателитна програма на чешката телевизия, така че днес сънародниците могат да се информират за живота в своята стара родина. За децата от клуба се организират излети в природата. Тук трябва да се отбележи, че Чехословашкото основно училище, основано през 1921г., през годините на Втората световна война спира своята дейност. След края на войната продължават да се провеждат занятия, но през 1948г. в България влиза в сила закон за забрана на всички чужди училища.
           Поддържана е предучилищна детска градина и допълващо основно училище с изпращане на двама учители от Чехословакия. През учебната 1953/54 обаче, поради липса на ученици, последните двама учители – Анна Коварова и Мирослав Карловски биват отзовани. Няколко години клубът със собствени средства поддържа предучилищната детска градина. След непреодолими трудности и тази предучилищна подготовка е прекъсната. Днес липсата на предучилищна подготовка е силно осезаема и затова за децата на сънародниците клубът провежда курсове по чешки език.
           През последните няколко години съвместно с чешките учреждения за задгранична дейност е организирано пребиваване на деца от клуба в летни лагери в Чехия.
           През 50-те години към клуба е създаден Дамски певчески сбор, който събира 30 жени. Репертоарът им се състои от чешки, словашки и моравски песни.
           Певческия сбор излиза на различни празненства на сцената на клуба, а през 1954 се представя на фестивала на народното творчество, където достига до финала и участва в заключителния тържествен концерт. За съжаление, поради личностни конфликти, той просъществува само 6-7 години.
          Традициите на театъра, застъпени в живота на сънародниците имат дълбоки корени. За това свидетелстват няколко театрални постановки проведени през 50-те години. Към този период трябва да споменем и организирането на физкултурни занятия за деца и възрастни; основаването на кръжок по модерни танци, кръжок по бродиране за жени.
          През 1948 голяма група мъже и жени от спортната група „Сокол” участват на събор в Чехословакия. Това е последното им участие, тъй като през 1950 дейността на групата е прекъсната. За 55 г. съществуване „Сокол” оставя трайни следи в живота на клуба и българското общество. Мисълта „Здрав дух в здраво тяло” не е напуска сънародниците ни. Няколко години подред в клуба действа кръжок по лечебна гимнастика, йога, карате. През 1990г. 16 сънароднички участват на Спартакиада в Прага. През 2000г. по повод XIII Всенародна Соколска среща в Прага участват 35 спортисти – мъже и жени, които при манифестиране на стадиона в Прага дефилират със знамето на Софийските Соколи от 1928г.
           За поддържане на деен съюзен живот на сънародническото семейство допринасят и общите вечеринки с танци, които клуба провежда за своите членове и техните български приятели. Към най-обичаните вечеринки са: бал с маски; Никулденска забава; Йозефска забава и Майски веселби. За сънародническата младеж се организират и курсове по танци.
           През последните години в клуба е направено не малко и в стопанската област за поддръжката на помещенията на клуба. През 1956г. е направен значителен ремонт на голямата зала с направа на железобетонен покрив. Ресторантът също е ремонтиран като и над него е отлята стоманобетонна плоча, а малко по-късно е обновен и киносалонът над него. В целия обект е изградено парно отопление, което облекчава клубната дейност.
           За 70 години дейността на чехословашкия клуб надхвърля рамките и допринася за възникването на два клона (Пловдив и Варна).
           Годишно-отчетното събрание през 1974г. гласува учредяване на клона в Пловдив, който обединява няколко десетки членове - чехи и словаци, живеещи в този панаирен град. Две години по-късно на 25.04.1976 с инициативата на чешките и словашките жени се появява на бял свят следващия клон - този път в града - пристанище Варна. И двата клона провеждат мероприятия по повод на различни годишнини и информират за актуални проблеми в родината си и в България. Много добре сътрудничат с местните органи и филиали за българо-чешко и българо-словашко приятелство.
           Чехословашкият клуб поддържа връзки както с чешкия отдел за задгранична дейност, така и с отделите в Словакия. По различни поводи председателят на клуба и други членове на ръководството участват на заседания в Прага. В дейността на клуба участват и служители от посолствата в София, Чешкия център и Словашкия културен институт.
           На 16 декември 2001г. се проведе извънредно годишно-отчетно събрание, на което са утвърдени нови правила на клуба в съответствие с новите закони в България, отнасящи се до такива организации. На събранието се взима решение клуба да продължи да носи името Т. Г. Масарик.
           Чехословашкият клуб в България има зад себе си 116 годишна дейност, тясно свързана с развитието на Чешката и Словашката републики. През целия период клубът стои на страната на напредъка и помага за добрите отношения на славянските ни земи, следващи традициите на демокрацията и хуманизма.